Стив Джобс vs. … Ленин

Професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив може, след като вече двадесет години си няма име, да приеме това на Стив Джобс. Идеята основателят на Apple да бъде новият патрон на училището, което вече двадесет години е безименно, но все още известно като ТЕТ “Ленин”, дава философът Ангел Грънчаров, преподавател в гимназията. Още със излизането си на бял свят, предложението предизвиква ожесточени полемики. Някои приемат идеята като гениална, други пък искат училището да носи името на българин, а трети желаят то да си остане “Ленин” – защото Стив Джобс бил американец, а не българин, и защото бил умрял.

Сякаш наистина имаме склонност да ставаме патриоти в най-важния момент, но не за добро, уви. Именно рожба на тази ни склонност е твърдението, че едно българско училище трябва на всяка цена да носи името на българин. Питам се обаче, това ли е да си патриот – да се ограничаваш в рамките на страната си? Не виждам защо трябва да стесняваме мирогледа си, като желаем вдъхновител на учениците ни в сферата точно на електрониката да не е светило като Стийв Джобс – човекът направил компютъра достъпен за всеки, вкарал музиката в джоба ни и улеснил живота ни чрез безбройните си революционни продукти в такава степен, каквото е трудно да си представим – а желаем те да се абстрахират от световното ниво и да приемат за кумир незнаен дори от половината българи учен, камо ли от някой друг. Човек може да постигне много, но не и повече от това, към което се стреми. Нека, макар и с риск никога да не го достигнем, да се стремим към най-великият и успял човек в областта на интересите ни. “Да живееш, това означава да се чувстваш непълноценен” е казал Адлер.

Не ме учудва обаче, че се намират хора, които да са против кръщаването на училище в България на човек като Джобс. Това, което ме притеснява е, че те не са против кръщаването му на Джобс, а изобщо на кръщаването му. Тъй де, просъществувало е двадесет години без патрон, защо сега трябва да привличаме внимание, защо трябва да си създаваме главоболия и да раздвижваме тромави процедури – нека си живеем спокойно. С такова мислене, ако ще и Господ да си сложим за патрон, пак никъде няма да стигнем. Затова смятам, че битката на ученици и учители за именуването на гимназията не се отнася само за тях, въпросът е от национално значение.

Затова бих искал да се обърна към всички тези смели и здравомислещи хора, които желаят да вдигнат летвата възможно най-високо, вместо да се навеждат под тази, поставена от скудоумните ни съграждани/съученици/колеги: вие не се борите, за един свободен ден на патронния празник, вие се борите срещу всички, които ще се опитат на всяка цена да спрат развитието ви, вашата битка е за свободата и възможността да бъдете изобретатели в собствената си страна. Джон Атанасов също е сред претендентите за патрон на вашето училище, но той е трябвало да твори извън страната си, а Стив Джобс е допринесъл за родината си. Ако “Тет “Ленин”” приеме името на българин, само защото е българин, аз веднагически бих пожелал да се изпаря от България.

Успех! Бъдете силни!

Поздрави от СПГЕ “Джон Атанасов”

Posted in Абсурдистан, Училище | Tagged , , , , , | 2 Comments

В училище не искат ученици

Вчера ми се случи едно от най – безумните неща, които съм имал честта да наблюдавам в нашето мило и любимо училище. Както си излизах от час, насочвайки се към кабинета, в който трябваше да се състоят следващите 40 минути обучение, на пътя ми се изпречва учителката по физкултура, която, като изязла от някой филм, разперва ръце, сякаш предпазвайки ме от смъртна опасност, и казва “Нее! Не може! Всички навън, имаме нареждане!”. “Брей – казвам си, – дай Боже, да е бомба, та да не трябва никога повече да посещавам тази тъй омразна сграда”. Уви, молитвите ми бяха напразни.

Попитах първия срещнат учител какво се случва, защо ни евакуират и получих най – странния и шокиращ отговор. “Идва делегация! От министреството.” Някои казаха, че идвал министърът, но аз не го видях, така че не стоя зад това твърдение. И делегацията не видях, но както и да е…

Та постоях цялото голямо междучасие навън, на студено, възмущавайки се как е възможно, като идват външни хора, учениците да бъдат гонени от сградата. Нима сме толкова непредставителни?!? А ако сме не трябва ли нещо да се направи по въпроса, вместо просто всички да бъдат изхвърляни навън? Училището не е ли именно място за ученици? Другарят Сталин, който заедно с извратените си мисли е умрял доста отдавна, е казал: “Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем”. Е, да, той го е ползвал в малко по – различен смисъл, но все пак.

Та значи, когато се сключват договори за пари, които, забележете, трябва да отидат за училището и следователно за учениците, последните ги извеждат извън сградата? Що за безумие? Що за приоритети?

Но с това не се свършва, разбира се. Стоя пред кабинета, до който стигнах по задното стълбище след поредните часовои (тъй де помощник директорите) на предното, а те отново размахват ръце и, сякаш опитвайки се да укротят стадо бизони, се сопват и сочат другия край на коридора. И какво да чуя: минава една от двете, които явно са намерили някой друг да стои на пост долу и разговаря с учител: “… ами те като видят учениците…”. Само това успях да чуя, ходеха бързо, а да ги следвам с цел подслушване щеше да е странно. Извинявам се, ако горните пет думи са били казани в друг контекст, но силно се съмнявам. Очевидно беше, че се полагат неимоверни усилия учениците да не се забелязват много-много, ако може да станат невидими – още по – добре. И това се случва, моля отбележете, в училище.

Днес прозорците по коридорите бяха украсени с цветя. Но не целите, кой да полива цял коридор. Не, само тези от към главото стълбище, да може като мине някой високопоставен гостенин, да си каже: “Еееей, колко е хубаво това училище, колко са тихи учениците, колко прекрасно, каква идилия!”

Та какво излиза? Учениците съвсем не са приоритет на училището. Е, ако попитате директора, помощник-директорите и разните му там други високи длъжности, ще ви кажат, че учениците са най – важното, че за тяхно добро ги изкарват навън и т.н., а как се чувстват самите ученици не е толкова важно. Ами извинявам се, обаче, драги колеги, вместо да протестирате за по – дълги коледни ваканции, протестирайте за условия, при които няма да има нужда от подобни протести. Защото, признайте, никой няма в евентуално отпуснатите дни да учи или да почива след толкова уморителната до тук учебна година, а просто иска да се отърве от училището. Поне аз така се чувствам.

Posted in Абсурдистан, Училище | Tagged , , , , , , , , , | 3 Comments

Училище-мъчилище

Всеизвестна е моята омраза към тази адска институция, епицентър на простотията (поне в моя случай) и днес, вдъхновен от публикацията на Славчев, просто не можах да устоя на изкушението за пореден път да попиша.

Главното, което лично мен дразни в нашата, по думите на гореспоменатия колега, “глупава” система (аз бих ползвал по – силна дума) е странната представа, че това трябва да бъде и е ужасно място, на което се ходи по задължение и в никакъв случай с желание. Тази идея се върти в главите не само на учениците, а и на учителите. Именно така се получава този затворен кръг на простотия.

Има учители, които живеят само за да издебнат някой неподготвен ученик, за да му напишат една двойка, което изглежда им носи някакво странно, извратено, садистично удоволствие (този момент го има и при хората въобще, но няма да се спирам сега на него). Ааа. Момент. Сега се сетих, че това е стимула да се учи.

Но питам се защо е необходим подобен стимул? Защо не с добро? Ами заради мнозинството ученици. Попитай се, Жоро, колко души от вашия клас ще отидат отново на училище, ако днес им се каже: “Мили деца, от утре училището никак няма да е задължително и ако искате може да не дойдете. А ако дойдете няма да ви изпитваме. Ако ви е интересно, ще учите, ако ли не – не.”

Малко е странно, наистина, че защитавам учителите, но наистина те нямат какво да правят, когато не се получава с добро (а съм бил свидетел какво се случва с учители, които опитват с добро). Време е да спрем да се оплакваме и да започнем да се променяме.

Ако всеки от нас, учениците, започне да ходи на училище с нагласата, че ще научи нещо интересно и го направи с желание, нещата ще са коренно различни. Ако учителят по математика, вместо да ни кара да помним някакви дълги формули, ни позволи да тупнем на чина един дебел справочник милиони хора ще заобичат математиката. А и като се замислиш в живота (за който уж училището ни готви) ако не знаеш формулата (ако изобщо някога ти потрябва да изчисляваш обем на конус или да решаваш квадратно уравнение) няма да стоиш и да се чудиш, а ще направиш бърза справка в някой прашен том или интернет. Ученето наизуст на безсмислени неща наистина тренира мозъка ни, но същото се получава и с наистина нужни и интересни знания.

Също така мисля, че училищата трябва да заприличат малко повече на университети. Уроците да са под формата на лекции и всеки да посещава тези, които са му интересни, да си води записки.

Възникват обаче няколко други въпроса. Как учениците ще изберат това, което им е интересно и как ще бъдат оценявани, ако учат единствено това, което им е интересно?

Тук трябва да кажа, че изучаването на основите на всички предмети е важно, защото няма как иначе да опрделим какво ще ни бъде интересно. И не можем от първи клас да решаваме, че искаме да станем математици, защото харесваме да преместваме топчетата по сметалото. Когато открием висшата математика ще бъдем безкрайно разочаровани от липсата на каквито и да е топчета. По тази причина за съжаление се налага да учим “някакви пълни глупости, като например някакви полярни/неполярни молекули, електрични заряди, валентност, параболи, системи, уравнения, неравенства, почви, климат и куп други простотии и безсмислици”.

От друга страна това, че сме избрали някаква специалност изобщо не гарантира, че интересите ни няма в някой момент да се завъртят на 180 градуса. Аз трябваше да вляза в гимназия по електроника, за да открия литературата, благодарение на учителя си. Че математиката никак не ми върви няма да обсъждам. Преди една година желаех кариера на програмист, сега мечтая да подреждам книги в някоя библиотека.

А оценяването и сега не е цветущо. Да се обобщават нечии знания с едноцифрено число си е чисто безумие. Да се хващаш за тази цифричка – също. Но по – добър вариант няма за сега. Кой работодател би чел диплома от 10 страници текст? Кой би написал толкова? Ако пък няма оценяване как ще се кандидатства за работа? Естествено никога не се знае дали пълното 6 не е резултат на известна сума в джоба на някой.

От много време се опитвам да вярвам, че нещо може да се промени, че утопичните ми представи за бъдещото училище могат да се окажат реалност някой ден и със всяко посещение в сивата сграда се убеждавам в противното. Но не можем постоянно да виним правителството, учителя, шефа, съседа, като в същото време покривама огледалата вкъщи от страх какво ли ще видим в тях. Време е да се погледнем, да видим лошото в себе си, да му кажем “вън” и когато всичко с нас е наред, да започнем да критикуваме. Друг въпрос е, че понятие като “правилно” не съществува, че на някои ученици (повечето) сегашната образователна система си им харесва.  А за останалите… Те учат немски и чакат с нетърпение момента в който ще отлетят със самолета от “проклетата ни държава”, както би се изразила пенсионерката пред блока.

Posted in Абсурдистан, Училище | 1 Comment

Умират ли книгите?

Бележка: Знам, че това не е по темата на блога, но ще си позволя да се отклоня. Enjoy!

Преди и аз не четях. Не го намирах за интересно. Смятах книгите за нещо изключително скучно и безинтересно Това ми заключение бях постигнал след прочитането на няколко от книгите в списъка ми от първи клас. Останах с впечатлението, че всички книги са изключително тъп и отегчителен начин за губене на време. След това обаче, незнайно как, попаднах на една много хубава поредица детски книжки и установих че може да е и приятно. Спомням си, че четях само тях и отказвах да чета друго и водех дебати с майка ми, че е невъзможно да има само един автор достоен за мен. И тя се оказа права. По – късно очите ми се отвориха от Хари Потър. Наистина една невероятна поредица. След това имаше застой докато попаднах на поредицата Колелото на времето от Р. Джордан, които все още чета. Те не ми допаднаха колкото Хари Потър, но пък заплашваха да накарат очите ми да изхвърчат от орбитите. И така до днес всеки ден съм с книга в ръка, дори това да означава да повтарям една и съща до безкрайност.

По въпроса дали книгите умират. Да, умират. Днешната младеж (въпреки че реално съм част от нея мразя да се приписвам като част от стадото) е доста неграмотна и приема книгата като нещо с което, о боже да, може да се бие или евентуално да ползва за подпалка. Какво е виновно за нечетенето? Това което е виновно за всички останали беди в малоумното ни общество, уважаемото загубило смисъла си училище! Да то е виновно. Не може да ни карат да четем “Преди да се родя” чиито автор смята, че майка му се е срамувала от него и да очакваме, че ще се чете.

За цените… Аз също не съм сред най – богатите хора, но мога да отделя по 15лв за 800 страници, които знам, че си струват. Все пак филмите са по – скъпи. E-book reader-ите може да са бъдещето и всъщност са една доста добра идея, но все пак друга е магията на миризмата на мастило и хартиената тухла в ръка.

Заради четенето съм попадал и на доста интересни ситуации. Веднъж един съученик ми каза, че не приличам на човек, който чете. Разбира се от моя страна последва въпросът какво точно си представя като каже “човек, който чете”. В крайна сметка се оказа, че това е едва ли не типичната представа за зубър – кръглите очила и т.н.

Та да, факт е , че четенето умира при това може би по – бързо от колкото се иска на някои, и по – бавно от колкото се иска на други. Въпреки това факта си е факт и можем само да се надяваме, че следващото поколение няма да търси значението на понятието “книга” в Google.

Моля, ако ви е харесала, гласувайте за тази публикация в svejo.net от тук!

Posted in Книги | Tagged , , , , , | Leave a comment

Безумици в училище

Напоследък и по вестниците се пише, и учителите говорят, и аз се замислям за така изгубилото смисъла си училище. Вече децата не ходят “на даскало” заради знанията, които ще натрупат, а заради оценките. Което е тъжно, защото няма какво друго да изпитваш освен съжаление когато видиш някой с пищовите твърдо решен да изкара 6 с всевъзможни средства, но не и с учене. Но на този свят случайни неща няма и това извращение в нагласата на днешния ученик също има своето безкрайно логично обяснение.

Първата причина е, че когато си търсиш работа важна е дипломата ти. Разбира се, всеки би сортирал кандидатите по знания, но тъй като реален метод за измерване на знанията няма на помощ идват свидетелствата за завършено образования. С едно число те целят да покажат до колко ученикът е усвоил нужното. Но до колко са реални и точни тези оценки?

Както вече казах, всеки може да препише по всевъзможни начини като в крайна сметка не научи нужното и все пак изкара 6. Съответно оценката в дипломите не винаги е реална. И как наистина една цифра може да опише знанията на един индивид? Невъзможно е.

Друг изкютелно важен елемент е учебния материал. той често просто не се използва практически в реалния живот. Тъжно е по “Безопасност на движението по пътищата” да те учат да изчисляваш на какво разстояние трябва да е колата от теб когато пресичаш 6-метров път с 5км/ч, а колата се движи с 60км/ч. Какво като пресичам да спирам колата за да измеря разстоянието, с радара, който си нося в раницата да измеря скоростта, да премеря ширината на пътя, да приема, че се движа с 5км/ч, да извадя лист и химикал и да започна да смятам?!? А не мога ли да изчакам да светне зелено? Ако няма сфетофар? Ако няма ще изчисля на око също както бих изчислил в задачата, защото е ясно че не нося сто ролетки и радара, за да работя с реални стойности.

От друга страна не само учениците са виновни. Учителите също не разбират училището. То е пазар на идеи, а не зверилник. Те често се въплъщават в падари, карайки децата насила да изразяват несъществуващо уважение. Когато влезеля директорката да сме били станели. И защо? Аз ако я уважам ще намеря начин да и го покажа и без да ставам. Но все пак тя трябва да си мисли, че я уважават вместо да си заслужи уважението.

В крайна сметка ползва от училището – накаква. Вместо пазар на идеи то се е превърнало в пазар на идиотизъм. Вместо да срещаш заинтересовани от нещо хора по коридорите срещаш олигофрени, занимаващи се с глупости, които знаят че като си платят всико им е 6. И изключенията са малко. Тъжно е.

Posted in Училище | Tagged , , , , , | Leave a comment